Домашният любимец - най-добрият антидепресант
Еспериментално проверени факти за позитивното въздействие на домашните любимци върху физическото и психическото здраве на техните стопани. Кучета, които предусещат идни епилептични пристъпи, оказват помощ на деца с аутизъм или усещат смяната в равнищата на инсулина при диабетици. Котки, които контролират кръвното налягане и сърдечния темп. Или с други думи казано, идващият материал е отдаден на животните и метода, по който улесняват и усъвършенстват живота ни...
" Няма по-добър психиатър на света от дребното кученце, ближещо лицето ти " - Бен Уилямс
" Да галиш и прегръщаш кучето, да чешиш и разрошваш козината му, успокоява мозъка и сърцето както най-проникновената медитация и има съвсем същия резултат за душата като молитвата " - Дийн Кунц
Фактите са недвусмислени - животните играят значима роля в живота ни. И тук не става дума единствено за кучетата-водачи. Кучета могат да бъдат подготвени, с цел да предупредят стопанина си, измъчен от епилепсия, че след минути или даже часове ще има спазъм (има случаи, в които кучето предусеща рецесията 12 часа по-рано!). Това дава опция да болния да се защищити, като вземе съответните лекарства за блокиране на превивам или потърси своевременна помощ. Според някои откриватели, кучетата усещат неуловими за индивида промени в държанието. Според други – предавана от тялото на болния характерна миризма, която алармира за идната рецесия.
В подготовката на тези кучета е профилирана американската неправителствена организация 4 Paws for Ability. Освен кучета-водачи за незрящи и кучета, подготвени да предусещат епилептични пристъпи, организацията обезпечава и кучета-помощници за хора, които не чуват, деца с аутизъм или диабет вид 1, както и деца с хранителни алергии. Ето какво описват от 4 Paws for Ability за невероятните качества на кучетата:
„ Кучетата-помощници за нечуващи реагират на звуци, реализират физически контакт и са тренирани да отведат своя сътрудник до източника на звука. Те реагират на аларми за пожар, блъскане на вратата, полицейски сирени и други, както и когато някой вика колегата им по име...
Кучетата за децата с аутизъм им разрешават да се усещат по-уверени и независими. Подобряват съня им, оказват помощ им да станат по-общителни, да позволяват непосредственост, понижават възприятието за боязън и устрема към изолираност, оказват помощ обещано повтарящо се деяние, типично за аутиста, да се приключи или да се размени със занятие с кучето...
Кучетата могат да надушват и характерната миризма, която тялото отделя, когато в него настъпи химически дисбаланс при покачени или намалени равнища на инсулина. Това разрешава на родителите на деца с диабет да им дават по-голяма автономия, без това да заплашва здравето им...
Не на последно място кучетата могат да бъдат подготвени и да надушват съставки в храната, рискови за децата с алергии... "
Като цяло, животните все по-често участват в говорната терапия, занимателната терапия, физическата рехабилитация. Всеизвестно е да вземем за пример, че ездата и въобще общуването с коне на деца с аутизъм повлиява удобно тяхното положение.
Д-р Дана Кашоти от National Center for Health Research, Съединени американски щати, цитира изследвания, които демонстрират, че хората с домашни животни са с по-здрави сърца, не боледуват толкоз постоянно, упражняват повече и по-рядко са депресирани.
Две проучвания, извършени в Германия от Хедей и Грабда през 1996 и 2001 година, откриват, че хората, които имат домакински любим (куче, котка, риба, птица...), по-рядко имат потребност да посещават лекар, спрямо тези, които нямат домакински любим.
Алън, Бласкович и Мендес, от своя страна, откриват пробно, че при стресови обстановки животните спомагат да се понижи кръвното налягане и да се контролира сърдечният темп. Хората в първата имали домакински любим (куче или котка), а тези във втората - не. Всички трябвало да решат математически задания. След края на опита се оказало, че сърдечният темп и кръвното налягане на участниците в първата група били видимо по-спокойни от тези на участниците във втората. Нещо повече, хората в първата група, чиито домашни любимци участвали в стаята, позволили доста по-малки неточности при решаването на дилемите.
